ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
Sep 11, 2016, 1:26 PM

Остава само, само...... 

  Poetry » Other
820 8 19

Когато всичко сторено е от любов.

а се окаже, толкова ненужно.

Когато се събличаш и оставаш Зов,

а вятърът не духа вече южно -

 

свиваш се, като в шушулка семе -

забравяш, че си вече плод,

за корен се не сещаш, а е време

да предадеш щафетата на своя род.

 

Сърцето ти когато не реди балади

и не се пресяга лудо към чинелите,

огледалото не помни, че били сме млади,

и дефиницията е сбъркана „за смелите”.

 

Когато споменът за огнено танго

не те завърта в бесен ритъм,

а гореща капчица блести в око -

съзнаваш, че животът е проскитан.

 

Когато всичко сторено е от любов,

а си пропуснал себе да обичаш,

когато за промяната не си готов -

кому е нужно Душата да събличаш?

 

Остава само, само да обичаш…!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??