3 мая 2010 г., 23:52

Оставам оня неподкупен пламък 

  Поэзия
748 0 15

Светът ми свит е в стиснато юмруче,

край лумнали морави от мечти,

дъжди от обич, цъфтят в зелено,

чертозите на  изумруден свят.

 

Сега разтварям сребърната порта,

в която мисълта за мен е ключ -

зад нея има двор, цветя, поточе

и орех с къщичка за птици.

 

Не търся в тебе бездната от страсти,

в прегръдките ти чакам тишина.

 

Оставам оня неподкупен пламък

      ... по пътя ти да светя и горя!

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??