Оставам оня неподкупен пламък
Светът ми свит е в стиснато юмруче,
край лумнали морави от мечти,
дъжди от обич, цъфтят в зелено,
чертозите на изумруден свят.
Сега разтварям сребърната порта,
в която мисълта за мен е ключ -
зад нея има двор, цветя, поточе
и орех с къщичка за птици.
Не търся в тебе бездната от страсти,
в прегръдките ти чакам тишина.
Оставам оня неподкупен пламък
... по пътя ти да светя и горя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
