3 may 2010, 23:52

Оставам оня неподкупен пламък

  Poesía
939 0 15

Светът ми свит е в стиснато юмруче,

край лумнали морави от мечти,

дъжди от обич, цъфтят в зелено,

чертозите на  изумруден свят.

 

Сега разтварям сребърната порта,

в която мисълта за мен е ключ -

зад нея има двор, цветя, поточе

и орех с къщичка за птици.

 

Не търся в тебе бездната от страсти,

в прегръдките ти чакам тишина.

 

Оставам оня неподкупен пламък

      ... по пътя ти да светя и горя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...