Оставам оня неподкупен пламък
Светът ми свит е в стиснато юмруче,
край лумнали морави от мечти,
дъжди от обич, цъфтят в зелено,
чертозите на изумруден свят.
Сега разтварям сребърната порта,
в която мисълта за мен е ключ -
зад нея има двор, цветя, поточе
и орех с къщичка за птици.
Не търся в тебе бездната от страсти,
в прегръдките ти чакам тишина.
Оставам оня неподкупен пламък
... по пътя ти да светя и горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
