3.05.2010 г., 23:52 ч.

Оставам оня неподкупен пламък 

  Поезия
707 0 15

Светът ми свит е в стиснато юмруче,

край лумнали морави от мечти,

дъжди от обич, цъфтят в зелено,

чертозите на  изумруден свят.

 

Сега разтварям сребърната порта,

в която мисълта за мен е ключ -

зад нея има двор, цветя, поточе

и орех с къщичка за птици.

 

Не търся в тебе бездната от страсти,

в прегръдките ти чакам тишина.

 

Оставам оня неподкупен пламък

      ... по пътя ти да светя и горя!

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??