Оставен
538
0
0
Оставен
Кога влизаш в свещеното,
щракащ всеки кадър с хъс,
разкъсваш светлината
между мене и света отвъд...
Кога с ръка посягаш
да въдвориш реда и във закон -
постù, мълчи и после
помоли да спиш спокоен сън;
кога нямаш нито храм,
нито вътрешна тераса?
кога от залъка си по-голям
или настръхнал срещу мъка...
Не си живот, не си живял,
не си и нужен тука!
Човек оставен да се влачи,
щом земята я е срам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
