Оставен

22.02.2011 г., 21:33 ч.

Поезия

438 0 0

Оставен
Кога влизаш в свещеното,
щракащ всеки кадър с хъс,
разкъсваш светлината
между мене и света отвъд...
Кога с ръка посягаш
да въдвориш реда и във закон -
постù, мълчи и после
помоли да спиш спокоен сън;
кога нямаш нито храм,
нито вътрешна тераса?
кога от залъка си по-голям ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оставен

Искате да прочетете повече?

Предложения