Оставен

Feb 22, 2011, 9:33 PM

Poetry

437 0 0

Оставен
Кога влизаш в свещеното,
щракащ всеки кадър с хъс,
разкъсваш светлината
между мене и света отвъд...
Кога с ръка посягаш
да въдвориш реда и във закон -
постù, мълчи и после
помоли да спиш спокоен сън;
кога нямаш нито храм,
нито вътрешна тераса?
кога от залъка си по-голям ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Оставен

Want to read more?

Random works