Оставен

Оставен

Кога влизаш в свещеното,

щракащ всеки кадър с хъс,

разкъсваш светлината

между мене и света отвъд...

Кога с ръка посягаш

да въдвориш реда и във закон -

постù, мълчи и после

помоли да спиш спокоен сън;

кога нямаш нито храм,

нито вътрешна тераса?

кога от залъка си по-голям

или настръхнал срещу мъка...

Не си живот, не си живял,

не си и нужен тука!

Човек оставен да се влачи,

щом земята я е срам.