29 янв. 2009 г., 08:26

Оставете ме на брега

878 0 18
Недейте в пъклената врява!
Да бъда малко настрана.
Преболедувал съм от вяра,
болея днес за тишина.

Преболедувах от надежда,
и от мечти, и от възторг.
И днеска боледувам, без да
разбирам даже от какво.

О, то не е такава болка!
О, то навярно е преди
последната ми обиколка
по заличените следи.

Дойдох да търся думи-перли
в трошливи миди по брега.
И знам, каквото да намеря
е на удавници гласа.

И знам до камъните място,
един красив, потаен залив,
където вечерите лятос
се хвърлят с писък да се давят.

И знам - морето ги спасява,
и връща с образ на жена.

Недейте в пъклената врява.
Да бъда малко настрана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...