Jan 29, 2009, 8:26 AM

Оставете ме на брега

  Poetry
881 0 18
Недейте в пъклената врява!
Да бъда малко настрана.
Преболедувал съм от вяра,
болея днес за тишина.

Преболедувах от надежда,
и от мечти, и от възторг.
И днеска боледувам, без да
разбирам даже от какво.

О, то не е такава болка!
О, то навярно е преди
последната ми обиколка
по заличените следи.

Дойдох да търся думи-перли
в трошливи миди по брега.
И знам, каквото да намеря
е на удавници гласа.

И знам до камъните място,
един красив, потаен залив,
където вечерите лятос
се хвърлят с писък да се давят.

И знам - морето ги спасява,
и връща с образ на жена.

Недейте в пъклената врява.
Да бъда малко настрана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...