Jan 29, 2009, 8:26 AM

Оставете ме на брега

  Poetry
877 0 18
Недейте в пъклената врява!
Да бъда малко настрана.
Преболедувал съм от вяра,
болея днес за тишина.

Преболедувах от надежда,
и от мечти, и от възторг.
И днеска боледувам, без да
разбирам даже от какво.

О, то не е такава болка!
О, то навярно е преди
последната ми обиколка
по заличените следи.

Дойдох да търся думи-перли
в трошливи миди по брега.
И знам, каквото да намеря
е на удавници гласа.

И знам до камъните място,
един красив, потаен залив,
където вечерите лятос
се хвърлят с писък да се давят.

И знам - морето ги спасява,
и връща с образ на жена.

Недейте в пъклената врява.
Да бъда малко настрана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...