Остави ги!
ОСТАВИ ГИ!!!
Остави ги... всичко върху мене остави...
Остави ги... всичките твои следи!
Върху тялото ми с пръсти рисувай мъки.
С устни отпечатай всичката си скръб.
АЗ съм тук, за да съм ТУК
и нито тя, нито ти, нито друг
ще те стопли с коси от сатен и памук.
Само тук, само тук, само тук -
в душата ми - за тебе кът ще открия.
Какъв кът? С цялата ще те покрия!
Примижавам, през мигли твоят образ прозира.
Как върху мене рисуваш твоята орисия.
И себе си изгубвам – теб да намеря,
от толкова драски нека треперя
и с твоята мъка изцяло се слея.
Аз съм тук, само тук и съм тук и сега...
И сега, и вчера, и утре, и винаги така!
Разкъсай душата ми с двете си ръце -
тя за това е, на теб нека ти е добре.
Сърцето ми смачкай, само за теб го вземи -
то за това е - да го боли, то ще мълчи.
Мислите, думите, всеки копнеж,
всяко чувство са в мене запалена свещ,
изгаси ги, пали ги и пак ги гаси -
те за това са - нека гори, и гори, и гори.
Изтрий всяка моя мечта!
Създай всяка моя сълза!
Тези очи за какво са – да плачат.
Това тяло за теб е – взе ми го.
Даже насила.
То ти принадлежи!
Накажи го!!
Че други го имаха преди.
И вземи ми всеки спомен от тях.
Изтрий ги от мен, както от теб тревоги трия аз!
......
За теб ще съм вечно прекрасна.
Ела, вземи ми ПОКОЯ!
Нека бъда нещастна -
нещастна, но ТВОЯ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Април Май Все права защищены
много истинско и тъжно но много много хубаво 