4 июн. 2020 г., 22:40

Остави го сам, когато е тъжен...

817 1 1

Остави го сам, когато е тъжен...

 

Остави го сам, когато е тъжен,

не го питай нищо, при него не ходи,

защото пак да сложи маската ще длъжен

и ще ти говори гърлото си дупчейки с игли...

 

Остави го няколко минутки само,

да се разстрой, разплаче, защото много му тежи...

Не го прегръщай и не ме предлагай рамо,

върху което му е забранено за мене да тъжи...

 

Не се сърди щом сън сълзите му се стичат

и в нечленоразделни думи чуваш моето име,

бъди спокойна, той избра теб и те обича,

не го събуждай, остави го, ще му мине...

 

Не го питай защо понякога бърза станцията да премести,

защо преглъща трудно  и не може да търпи...

Не издребнявай, та това са само някакви песни,

нали на седалката отпред до него си ти...

 

Остави го само за няколко дни да избяга,

само за няколко часа да се почувства малко жив,

А после пак след полунощ до тебе ще си ляга

и пак ще се опитва да прилича на щастлив...

 

Цял живот той бяга от себе, за да тича към теб,

мислейки се за разумен, рицар достолепен...

А ти си просто заблуден статист на първия ред,

който за главната си роля празнува победа...

 

19.06.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако абстракцията рисува хаоса на душите, това никак не оправдава безпорядъка на думите.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...