Остави го сам, когато е тъжен...

Остави го сам, когато е тъжен,

не го питай нищо, при него не ходи,

защото пак да сложи маската ще длъжен

и ще ти говори гърлото си дупчейки с игли...

Остави го няколко минутки само,

да се разстрой, разплаче, защото много му тежи...

Не го прегръщай и не ме предлагай рамо,

върху което му е забранено за мене да тъжи...

Не се сърди щом сън сълзите му се стичат

и в нечленоразделни думи чуваш моето име,

бъди спокойна, той избра теб и те обича,

не го събуждай, остави го, ще му мине...

Не го питай защо понякога бърза станцията да премести,

защо преглъща трудно  и не може да търпи...

Не издребнявай, та това са само някакви песни,

нали на седалката отпред до него си ти...

Остави го само за няколко дни да избяга,

само за няколко часа да се почувства малко жив,

А после пак след полунощ до тебе ще си ляга

и пак ще се опитва да прилича на щастлив...

Цял живот той бяга от себе, за да тича към теб,

мислейки се за разумен, рицар достолепен...

А ти си просто заблуден статист на първия ред,

който за главната си роля празнува победа...

19.06.2018