Остави ме

Остави ме сама да реша, да сгреша,

глътка въздух ми дай да поема,

без звънеца във шест, без пране, без деца,

да се радвам, че просто живея.

Остави ме сама да посрещна деня,

без програма, в която сме двама,

да изпия кафето си без захарта

като фина, изтънчена дама.

Остави ме да вкуся непокорство в захлас,

как жадувам сафари в пустиня,

как жадувам да яхна студена вълна,

да целуна око на делфин.

В мене някъде още хитрува дете,

в мене някъде скрит е бродяга,

стара циганка клетви за обич плете

и през зъби си дъвче лулата.