9.07.2014 г., 22:56

Остави ме

932 0 0

Остави ме

 

                       

Остави ме сама да реша, да сгреша,

глътка въздух ми дай да поема,

без звънеца във шест, без пране, без деца,

да се радвам, че просто живея.

 

Остави ме сама да посрещна деня,

без програма, в която сме двама,

да изпия кафето си без захарта

като фина, изтънчена дама.

 

Остави ме да вкуся непокорство в захлас,

как жадувам сафари в пустиня,

как жадувам да яхна студена вълна,

да целуна око на делфин.

 

В мене някъде още хитрува дете,

в мене някъде скрит е бродяга,

стара циганка клетви за обич плете

и през зъби си дъвче лулата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...