остави ме!
Забрави ме, моля те!
Не те обичам вече.
Просто всичко свърши -
сълзите избърши -
те нищо не помагат.
Не! Няма да простя,
ти с мен се подигра,
дори не бе човечен,
а търсеше човещина.
Животът ми разби
със тази твоя гневност,
та даже ми досаждаш,
не те понасям вече.
Душа ми не издържа,
сърцето ми кърви,
разкъсано от ревност,
от болка и обиди.
Обичах те до време,
сега си безразличен.
Не искам повече шамари -
дори си ми антипатичен.
Не, няма смисъл - остави ме.
Не ще простя ти - не мъчи ме,
а просто си върви и забрави ме.
Не съществувам повече за теб,
не ме мъчи - върви напред.
09.12.1994
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© НН Тодорова Все права защищены
Интересен замисъл има, наистина и в любовта понякога се появява непоносимостта от действията на другия. Поздрави!
