ОСТАВИ МЕ ДА СИ ПОМЕЧТАЯ
Остави ме да си помечтая,
да се слея в едно с мойте фантазии.
Да запълня с тях пропастта в душата си,
която времето със шепи издълба.
Остави ме да се върна назад,
за да мога да кажа това, което премълчах.
Да мога да изпълня това, което не обещах
и поискам прошката за това, че поругах.
Остави ме да потъна пак в нейните ръце,
да намеря брод сред сладката омая,
да целуна устните и кадифе
и за миг почуствам, че съм в рая.
И онази нощ съдбовна сам да променя,
как не тръгвам, как не заминавам.
Как и давам цялото сърце
и живота и спасявам.
Остави ме да си помечтая още миг поне.
Толкова ли грешки сам направих...
Ех, бързаш пак да влезеш в мен, реалност,
и проблемите от вчера да забравя.
да се слея в едно с мойте фантазии.
Да запълня с тях пропастта в душата си,
която времето със шепи издълба.
Остави ме да се върна назад,
за да мога да кажа това, което премълчах.
Да мога да изпълня това, което не обещах
и поискам прошката за това, че поругах.
Остави ме да потъна пак в нейните ръце,
да намеря брод сред сладката омая,
да целуна устните и кадифе
и за миг почуствам, че съм в рая.
И онази нощ съдбовна сам да променя,
как не тръгвам, как не заминавам.
Как и давам цялото сърце
и живота и спасявам.
Остави ме да си помечтая още миг поне.
Толкова ли грешки сам направих...
Ех, бързаш пак да влезеш в мен, реалност,
и проблемите от вчера да забравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
