Остави ме мълчаливо да обичам...
Стоиш пред мене и потъвам
във сините, прекрасните очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.
Прекрасно ми е тъй да те обичам,
остави ме да те галя със душа,
да те въздишам и да плача скришом,
опиянена, в твойта мъжка красота.
Обожавам те и знаеш всичко,
което мисля аз във този миг,
остави ме мълчаливо да обичам...
И само мисълта във мене да крещи.
Остави ме, искам да потъвам,
в очите ти - бездънното море,
да пия аз горчиво и до дъно,
да моля, още, мъничко поне...
Позволи да ти се налюбувам,
да изкопирам всяка мъничка черта,
а после в нощите да те сънувам,
потъвайки отново в твойта красота.
Бъди до мен, това от тебе искам,
с очи да ме изпиваш, както досега,
остави ме, мълчаливо тебе да обичам,
да бъда твоя и неповторима във света...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
