mimamina (Мина Конарова)
96 4725
18 июл. 2015 г., 13:17

Oстави ме на мира 

  Поэзия » Другая
1061 0 9

Остави ме на мира!

 

Ти ме викаше не веднъж да дойда.

Аз наивно тръгнах по пътя към тебе.

Беше студено, изпълнено с болка,

а моите викове още отекват в съня ми,

 

сплитат се, като вятър във клони,

дните ми - отронени листи,

стопяват се и остават все по-малко.

Не искам твоята игра неравна.

 

Не искам да чувам пак болка

в моето безсъние. Остави ме на мира!

Ще дойда, когато моята пуруша

е светулчина люлка там, не по-рано,

 

Искам  да живея спокойно

по-малкото, което остана, 

                                                    а ти - смърт, ще останеш тук само...

© Мина Конарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво-тъжен стих!
  • Уникално изразен оптимизъм. И жизнелюбие...
    Дерзай, Мина!
  • Болка, последвана от смело решение...
  • Хей, здравей! Болезнено е чувството в стиха ти, Мина.
  • болка е... и женска сила... а думите и чувствата
    са щедро вплетени в стих.... поздравления..
  • Поздравявам те, Мина!
    Силно и въздействащо, докосващо душата стихотворение!
  • Харесах,Мина и те поздравявам!
  • Сила лъха оттук Поздрави!
  • Може да се окаже, че той е твоят атман, Мина. Но това ще се разбере, когато му дойде времето. Много ми хареса:

    "Ще дойда, когато моята пуруша е светулчина люлка там, не по-рано..."

    Лека вечер и весели празници!
Предложения
: ??:??