Oстави ме на мира
Остави ме на мира!
Ти ме викаше не веднъж да дойда.
Аз наивно тръгнах по пътя към тебе.
Беше студено, изпълнено с болка,
а моите викове още отекват в съня ми,
сплитат се, като вятър във клони,
дните ми - отронени листи,
стопяват се и остават все по-малко.
Не искам твоята игра неравна.
Не искам да чувам пак болка
в моето безсъние. Остави ме на мира!
Ще дойда, когато моята пуруша
е светулчина люлка там, не по-рано,
Искам да живея спокойно
по-малкото, което остана,
а ти - смърт, ще останеш тук само...
© Мина Конарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво-тъжен стих!
-
Уникално изразен оптимизъм. И жизнелюбие...
Дерзай, Мина! -
Болка, последвана от смело решение...
-
Хей, здравей! Болезнено е чувството в стиха ти, Мина.
-
болка е... и женска сила... а думите и чувствата
са щедро вплетени в стих.... поздравления.. -
Харесах,Мина и те поздравявам!
-
Сила лъха оттук Поздрави!
-
Може да се окаже, че той е твоят атман, Мина. Но това ще се разбере, когато му дойде времето. Много ми хареса:
"Ще дойда, когато моята пуруша е светулчина люлка там, не по-рано..."
Лека вечер и весели празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
