Oстави ме на мира

Poetry » Other

1.5K 0 8

Остави ме на мира!

Ти ме викаше не веднъж да дойда.

Аз наивно тръгнах по пътя към тебе.

Беше студено, изпълнено с болка,

а моите викове още отекват в съня ми,

сплитат се, като вятър във клони,

дните ми - отронени листи,

стопяват се и остават все по-малко.

Не искам твоята игра неравна.

Не искам да чувам пак болка

в моето безсъние. Остави ме на мира!

Ще дойда, когато моята пуруша

е светулчина люлка там, не по-рано,

Искам да живея спокойно

по-малкото, което остана,

а ти - смърт, ще останеш тук само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Burns

Красиво-тъжен стих!

2015-10-01T10:07:23+03:00
voda (Елица Ангелова)

Уникално изразен оптимизъм. И жизнелюбие...
Дерзай, Мина!

2015-08-30T03:04:05+03:00
vodoleia (Мария)

Болка, последвана от смело решение...

2015-07-31T10:32:10+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Хей, здравей! Болезнено е чувството в стиха ти, Мина.

2015-07-24T17:07:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

болка е... и женска сила... а думите и чувствата
са щедро вплетени в стих.... поздравления..

2015-07-21T14:57:10+03:00