Оставих се...
По топъл бряг е тичала луна,
захвърлила на вятъра платната,
увита в образа ми на жена,
от теб, море, да бъде опозната...
Потъвах цяла в пяна - нежен грях,
и разлюляна от вълни приливни,
така целувах чакания бряг
със устни жарки, ненаситни.
Оставих се, бездрешна и бездумна,
по мен да вихриш бурите във теб.
Закотвих пясъците от раздели
до срещите, сънувани за пролет.
Поемаш своя път нелесен
и с отлива си тръгваш уморен?
Оставих се да бъда сянка в тази песен
зад облак от любов и есен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
