Остров насред океан

Радост за мен си мечтана,
муза за мен си в света,
като остров насред океана,
като буйна, кънтяща река.

Сън, но уви много кратък,
нощта разпростря си крила,
помолих да отмине нататък,
но усетих студ и душата замря.

Полубоса, с тъга и в умора,
светъл лъч догоря без следа,
падна звезда, огласи се простора
и в сърцето разби се вълна.

И до днес си оазис за мене,
тих зов, Остров насред Океан,
вълните се бият, вятъра стене,
а навън с глас реве ураган.

Островът толкова дивен мълчи,
време за отдих, истински Рай е,
а там две омайни, небесни очи,
дават криле и душата.. Мечтай!

Лъчиста