pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
6 июл. 2023 г., 13:43

Острови в душата - 12 

  Поэзия » Другая
918 4 13

Въртя се тази нощ в леглото Роси

и много трудно тя в съня попадна.

Сънува, че с кобилицата носи

вода през рамо, а е страшно жадна.

Наведе се бакърите да сложи

тя на земята, ала ги разплиска.

До струйката си устните подложи

да пие жадно, колкото си иска,

но някаква жена бакъра дръпна

и тя, дори и глътка не отпила,

усети как душата ѝ потръпна,

останала без вяра и без сила.

Събуди се. До нея пълна чаша

бе сложена. Ръката си протегна.

Запита се защо е тъй уплашена

и болката душата нейна стегна.

Излезе на терасата за малко,

но после пак се върна тя в леглото.

Съня си да прогони беше жалко.

Макар и трудно, хвана тя веслото

и мислите си към Момчил насочи.

Присъни ѝ се, че е в банка. Заем,

че имала да плаща мъж посочи

във някакви книжа с неузнаваем

до крайност неин подпис уж положен.

- На никой не дължа аз тази сума!

Тук тон да повиши ѝ се наложи

и подписа фалшив изтри тя с гума.

Когато пак очи отвори, вънка

зората просветлила бе небето.

И крякане на гларус - много звънко - 

се чу наблизо. Пак отново - ето!

Облече си набързо дънки къси

и тениска в оранжев цвят си сложи.

Небето с нова светлина поръсено

зачака своя изгрев неотложен.

След пет минути вече беше слязла

по близката пътека към морето.

"Надежда щом в душата ти залязва,

бори се, не предавай ти сърцето!"

От кой умник ли беше тази мисъл,

не помнеше, но сякаш беше нейна.

Наведе си и Поли тя написа

на пясъка крайбрежен. Ненадейно

видя ги и отпърво се стъписа.

Досети се, че изгрев да посрещат

решили са без устна уговорка.

А Рик към нея спусна се отсреща,

разбрал, че са щастливата четворка.

- И ти ли идваш тука, лельо Роси?

момичето щастливо чуруликна.

- Разбрахме се – без никакви въпроси! -

Момчил с тревога към Полина викна.

- Но, татко...! - каза тя и сви главата,

готова сякаш мигом да захлипа.

- Я виж какво се случва над водата! -

я гушна Роси, бузките ѝ щипна

и в хоризонта погледа насочи

където струйки светлина избиха.

- Видя ли, Поли? - с пръст напред посочи -

Лъчи морето сякаш позлатиха!

- Красиво е! - момичето възкликна.

Ще дойдеш ли със мене да потичаш?

- Не зная аз дали с това съм свикнала?

- По-важно е да искаш да опиташ!

- Вървете, аз на лодката ще седна -

каза Момчил. - Как само се събрахме!

- Цигара ли ще пушеш? Тя е вредна!

Забрави ли какво си обещахме?

- Хитруша си! Добре, треньор съм вече

на две бегачки млади край морето.

- До края мисля, тате, е далече...

Не съм възстановила аз крачето.

- Сама ще прецениш. Решава всеки

дали и докъде да тича може.

Понякога и воля на човека

е нужна. Ти недей да се тревожиш!

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Правилен избор, Наде! 👍Радвам се на маратонския ти дух!😘
  • "Надежда щом в душата ти залязва,
    бори се, не предавай ти сърцето!"
    Това си избрах. Продължавам.
  • Момичета, знам, че днес ви липсваше поредната част, но обещавам утре непременно да я пусна. Трябваше да направя един, макар и прибързан финал на изостаналия проект. Сънищата говорят много за нашите тревоги и предчувствия, дават ни предварителна информация. Ще видим какво ще се случи нататък. Изпращам ви прегръдка, Скити и Нина!🥰💋
  • Тук съм и чета🙂!
  • Дано тези сънища са за добро! Роси ми харесва, изстрадала душа е...
    Вълнува всяка част, а ти пишеш увлекателно!
    Поздравче, Мари!
  • Здравей, Лина! Радвам се, че пак си тук! Хубав зен ти желая!🥰
  • "Надежда щом в душата ти залязва,
    бори се, не предавай ти сърцето!"
    Много ми хареса, а мисълта ще си повтарям. Поздрави!
  • Щастлива съм, когато видя, че посред нощ пак си ми дошла на гости, Доче!🌈 Благодаря, че не ме пропускаш!😘
  • Красива крайморска картина в съчетания с душевната красота на Роси . Хареса ми това спокойствие. Дано не е преди буря...
  • Роси може да бъде само приятел, не се съмнявай в това, Ники!🥰Дори да жертва себе си, защото е благоразумен човек, в името на семейните ценности.

    А сънищата говорят за страха у нея – осъзнат, обвинителен, забраняващ това, което и се иска, Тони.💖 Подсказват борбата в душата ѝ. Охарактеризиращите краски ще продължат да се засилват.

    Светличка, няма как да не симпатизираме на Роси! И аз го правя и позволявам на чувствата ми към нея като автор да я обгрижват!💖

    Благодаря, че интереса ви не спира, приятели!🌹
  • Усещам, че ни чакат нови обрати и сюжетни линии!
    Изненадите ще са големи?
    Роси приятел или враг е?
    Нямам търпение за още, Мери!
    💓💓💓
  • В тази част разгръщаш образите на своите герои така, че представяш различни аспекти на техния характер - мисли, чувства, емоции, действия, даже и сънища така, че да опознаем отвсякъде характера на всеки от тях.
    Продължението чакам с огромен интерес.
  • Симпатизирам на Роси, за какво ли я предупреждават сънищата...
Предложения
: ??:??