Въртя се тази нощ в леглото Роси
и много трудно тя в съня попадна.
Сънува, че с кобилицата носи
вода през рамо, а е страшно жадна.
Наведе се бакърите да сложи
тя на земята, ала ги разплиска.
До струйката си устните подложи
да пие жадно, колкото си иска,
но някаква жена бакъра дръпна
и тя, дори и глътка не отпила,
усети как душата ѝ потръпна,
останала без вяра и без сила.
Събуди се. До нея пълна чаша
бе сложена. Ръката си протегна.
Запита се защо е тъй уплашена
и болката душата нейна стегна.
Излезе на терасата за малко,
но после пак се върна тя в леглото.
Съня си да прогони беше жалко.
Макар и трудно, хвана тя веслото
и мислите си към Момчил насочи.
Присъни ѝ се, че е в банка. Заем,
че имала да плаща мъж посочи
във някакви книжа с неузнаваем
до крайност неин подпис уж положен.
- На никой не дължа аз тази сума!
Тук тон да повиши ѝ се наложи
и подписа фалшив изтри тя с гума.
Когато пак очи отвори, вънка
зората просветлила бе небето.
И крякане на гларус - много звънко -
се чу наблизо. Пак отново - ето!
Облече си набързо дънки къси
и тениска в оранжев цвят си сложи.
Небето с нова светлина поръсено
зачака своя изгрев неотложен.
След пет минути вече беше слязла
по близката пътека към морето.
"Надежда щом в душата ти залязва,
бори се, не предавай ти сърцето!"
От кой умник ли беше тази мисъл,
не помнеше, но сякаш беше нейна.
Наведе си и Поли тя написа
на пясъка крайбрежен. Ненадейно
видя ги и отпърво се стъписа.
Досети се, че изгрев да посрещат
решили са без устна уговорка.
А Рик към нея спусна се отсреща,
разбрал, че са щастливата четворка.
- И ти ли идваш тука, лельо Роси?
момичето щастливо чуруликна.
- Разбрахме се – без никакви въпроси! -
Момчил с тревога към Полина викна.
- Но, татко...! - каза тя и сви главата,
готова сякаш мигом да захлипа.
- Я виж какво се случва над водата! -
я гушна Роси, бузките ѝ щипна
и в хоризонта погледа насочи
където струйки светлина избиха.
- Видя ли, Поли? - с пръст напред посочи -
Лъчи морето сякаш позлатиха!
- Красиво е! - момичето възкликна.
Ще дойдеш ли със мене да потичаш?
- Не зная аз дали с това съм свикнала?
- По-важно е да искаш да опиташ!
- Вървете, аз на лодката ще седна -
каза Момчил. - Как само се събрахме!
- Цигара ли ще пушеш? Тя е вредна!
Забрави ли какво си обещахме?
- Хитруша си! Добре, треньор съм вече
на две бегачки млади край морето.
- До края мисля, тате, е далече...
Не съм възстановила аз крачето.
- Сама ще прецениш. Решава всеки
дали и докъде да тича може.
Понякога и воля на човека
е нужна. Ти недей да се тревожиш!
© Мария Панайотова Всички права запазени