pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
887 17151
28 дек. 2024 г., 16:12

Островръхчо и Заобленчо – 6 

  Поэзия » Авторская песня
108 2 8

 

Събуди ли се? Плюшеното куче

разказа ли ти приказка красива?

От майка си то много е научило

и да говори иска, не заспива.

Но нека при кутрето се завърнем.

Разбрахме вече, то че е ранено.

Един шофьор на пътя си го зърна,

но беше късно. Във мига последен

видя, че то от гумата пострада.

Не спря колата, а газта натисна.

С усилие до чуждата ограда

кутрето се добра. Едната висна,

но с другата си лапичка замаха,

започна да скимти от силна болка.

Очите тъжни бяха, но и плахи.

Очакваше, че хората от блока

ще забележат неговата рана

и някой даже вкъщи ще го вземе.

Какво със Островръхчо вече стана

ти знаеш. Той видя това навреме

и милостта в децата провокира.

Те хукнаха веднага към кутрето.

– При мама да го отнесем! Разбира

от бърза помощ тя! – каза детето,

което беше на врата със шалче

и стискаше в ръката Островръхчо.

Кутрето все по-силно взе да плаче.

Момчето хвърли камъка до пръчка

и кученцето със любов прегърна.

Към къщи се затича притеснено.

А Островръхчо – сам на тротоара –

зарадва се, макар че провалена

с Търкулчо беше тази надпревара

която победител не излъчи.

Скалата майка – вече много стара –

успя децата свои да научи

на другите, че трябва да помагат,

когато те във нужда се намират.

– На кой медал заслужен днес ще слагат? –

Търкулчо бе се върнал и запита.

– Добър да бъда, зная, че е ценно,

съвсем не се нуждая от медали.

Това от мама чул си непременно,

но станал ли си ти добър – едва ли!

– За мен да бъда пръв е цел значима! –

Търкулчо героично се изпъчи.

– Край малкото кутре и ти си минал,

но го остави с рана да се мъчи! –

напомни Островръхчо за вината,

готов дори и гръб да му покаже.

– Не помниш нито дума от Скалата.

Срамувам се, че с теб сме братя даже!

Търкулчо посивя от силна мъка

и си избра посока неизвестна.

Помнете вие: майчина заръка

не трябва да забравя никой лесно!

От някъде Търкулчо се домъкна

и се зарадва пак, че ще са двама.

Прозорците са тъмни, вече мръкна.

Сънят, дете, те чака под юргана.

 

Следва:...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти винаги намираш думи, с които да ме похвалиш, вниквайки в написаното от мен, Светличка!❤️ Сърдечно ти благодаря!💋
  • И този епизод беше много ценен, Мария! Детското съзнание ще има над какво да поработи, докато сънува. 🙂
  • Зарадва ме с това, което си ми написала, Дейна! Благодаря ти и весело посрещане на Новата година!
  • Поучително, но написано така, че да хване детското внимание. Поздрави, Мария!
  • Очаквах да дойдеш и оставиш коментар. Благодаря ти за задължаващото "Браво!"
    Хубави и незабравими новогодишни празници да имаш!🥰
  • Много мъдрост си събрала в тази приказна Одисея!
    Ще те поздравя със Браво,мила поетеса Мария!🌹
  • Аз си взех следобедния сън. Нали трябва да стана голямо момиче!🥰 Този път си първият читател на поредната част и знам, че ще си на късмет!
  • Ааа, още ми е рано за сън 🤣
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??