17 окт. 2010 г., 23:02

Осъден

790 0 0

В монотонен празен свят живея аз сега 
сред спомени стари, 
сред хора печални 
с погледи празни, 
ужасни и същевременно опасни. 

Осъден аз на този свят живея 
за други да ридая, 
да немея. 

Осъден аз мечтая 
За свобóда да се боря, 
да ругая. 

Осъден аз на този свят живея 
да обичам - себе си пред бога да отричам. 

Осъден аз на този свят живея 
в чужди óчи страх да всявам, 
злоба и омраза сам да си създавам. 

Осъден аз на този свят живея 
да се жертвам, 
да помагам, 
а на себе си хомот да слагам. 

Осъден аз на този свят живея 
на чужди идеали да робувам, 
да вярвам сляпо, че пример ще ставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христомир Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...