17.10.2010 г., 23:02

Осъден

782 0 0

В монотонен празен свят живея аз сега 
сред спомени стари, 
сред хора печални 
с погледи празни, 
ужасни и същевременно опасни. 

Осъден аз на този свят живея 
за други да ридая, 
да немея. 

Осъден аз мечтая 
За свобóда да се боря, 
да ругая. 

Осъден аз на този свят живея 
да обичам - себе си пред бога да отричам. 

Осъден аз на този свят живея 
в чужди óчи страх да всявам, 
злоба и омраза сам да си създавам. 

Осъден аз на този свят живея 
да се жертвам, 
да помагам, 
а на себе си хомот да слагам. 

Осъден аз на този свят живея 
на чужди идеали да робувам, 
да вярвам сляпо, че пример ще ставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христомир Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...