Осъден Вторник

Вторник

В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.

Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.

Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му услужат с химикал, защото явно според тях той не е заслужил този дар.

Вторник - стоя аз и наблюдавам смирено, отчаяно и примирено, че тези хорица за съд са те, кога ли ще се опомни и тяхното клето, закоравяло сърце.

Вторник - догоних този човек и дадох му своя химикал, а той така се усмихна, че направо от радост прихна.

Вторник - този акт не се понрави, яд ги удари!

Вторник - почнаха да говорят, че и той навярно не е виновен, че така животът го е подредил сам по съдилища и без химикал да скита, да разнася тая своя миризма, която е като скъп парфюм пред проявата на безчовечността.

Вторник - дано скоро всеки бъде от нас бъде осъден, че да спре тая агония, в която гонят просяка като че ли е най-злокобния.

Вторник - съд за един, че няма химикал и е така оръфан, гелотина, че дори е вмирисан.

Ала, сигурна съм аз, че душата му е по-чиста от на мнозина от нас....

***

П.С. по действителен случай....