Осъдена

1 сент. 2020 г., 16:41

Поэзия

1423 2 2

Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.

С какво сгреших? Дали, че съм обичала?
Или че истината не спестявах...
Живуркайте си кротко и безлично.
Спокойствието си не нарушавайте.

Подрязвахте със злобата крилете ми.
Не ми простихте, че съм по-различна.
За мен най-непростими грехове -
това са да съм подла и двулична.

Не знаете ли... Всичко се завръща...
Но лихвите безумно са жестоки.
А аз ще си остана вечно същата,
макар за вас да съм до смърт виновна.

Последната ми воля е да бъда
с лицето си към слънцето обърната.
Не ме е страх от смъртната присъда
на хората, приживе вече мъртви...