Осъдена
Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.
С какво сгреших? Дали, че съм обичала?
Или че истината не спестявах...
Живуркайте си кротко и безлично.
Спокойствието си не нарушавайте.
Подрязвахте със злобата крилете ми.
Не ми простихте, че съм по-различна.
За мен най-непростими грехове -
това са да съм подла и двулична.
Не знаете ли... Всичко се завръща...
Но лихвите безумно са жестоки.
А аз ще си остана вечно същата,
макар за вас да съм до смърт виновна.
Последната ми воля е да бъда
с лицето си към слънцето обърната.
Не ме е страх от смъртната присъда
на хората, приживе вече мъртви...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
