stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
1.09.2020 г., 16:41 ч.

Осъдена 

  Поезия
1007 1 2

 

 

Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.

 

С какво сгреших? Дали, че съм обичала?
Или че истината не спестявах...
Живуркайте си кротко и безлично.
Спокойствието си не нарушавайте.

 

Подрязвахте със злобата крилете ми.
Не ми простихте, че съм по-различна.
За мен най-непростими грехове -
това са да съм подла и двулична.

 

Не знаете ли... Всичко се завръща...
Но лихвите безумно са жестоки.
А аз ще си остана вечно същата,
макар за вас да съм до смърт виновна.

 

Последната ми воля е да бъда
с лицето си към слънцето обърната.
Не ме е страх от смъртната присъда
на хората, приживе вече мъртви...
 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??