12 авг. 2007 г., 18:40

от АДА

868 0 13
Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат,
със протрити до кръв колене.
Онемелите длани на древните жрици
изнемогват в безсилни клинания.
Озверели от крясъци, сивите птици
преповтарят зловещи предания...
Ден
и
Нощ.
Подредени безумия. Низ от вопли
на плитко погребани.
Капка кръв
срещу
Грош.
И душа
срещу кокал.
Дъх любов срещу блясък на сребърник.
.................................
Тук съм. И ужасната болка ме пари.
Не сърце.
А остатък от клада.
Колко века до теб, свобода, ще догарям?
Докога ще възкръсвам
от АДА?!!!!!!!!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...