катеринарина (Катя)
331 972
12 авг. 2007 г., 18:40

от АДА 

  Поэзия
710 0 13
Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат,
със протрити до кръв колене.
Онемелите длани на древните жрици
изнемогват в безсилни клинания.
Озверели от крясъци, сивите птици
преповтарят зловещи предания...
Ден
и
Нощ.
Подредени безумия. Низ от вопли
на плитко погребани.
Капка кръв
срещу
Грош.
И душа
срещу кокал.
Дъх любов срещу блясък на сребърник.
.................................
Тук съм. И ужасната болка ме пари.
Не сърце.
А остатък от клада.
Колко века до теб, свобода, ще догарям?
Докога ще възкръсвам
от АДА?!!!!!!!!!!!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??