12 ago 2007, 18:40

от АДА

  Poesía
870 0 13
Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат,
със протрити до кръв колене.
Онемелите длани на древните жрици
изнемогват в безсилни клинания.
Озверели от крясъци, сивите птици
преповтарят зловещи предания...
Ден
и
Нощ.
Подредени безумия. Низ от вопли
на плитко погребани.
Капка кръв
срещу
Грош.
И душа
срещу кокал.
Дъх любов срещу блясък на сребърник.
.................................
Тук съм. И ужасната болка ме пари.
Не сърце.
А остатък от клада.
Колко века до теб, свобода, ще догарям?
Докога ще възкръсвам
от АДА?!!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...