от АДА
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат,
със протрити до кръв колене.
Онемелите длани на древните жрици
изнемогват в безсилни клинания.
Озверели от крясъци, сивите птици
преповтарят зловещи предания...
Ден
и
Нощ.
Подредени безумия. Низ от вопли
на плитко погребани.
Капка кръв
срещу
Грош.
И душа
срещу кокал.
Дъх любов срещу блясък на сребърник.
.................................
Тук съм. И ужасната болка ме пари.
Не сърце.
А остатък от клада.
Колко века до теб, свобода, ще догарям?
Докога ще възкръсвам
от АДА?!!!!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени