Aug 12, 2007, 6:40 PM

от АДА

  Poetry
869 0 13
Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат,
със протрити до кръв колене.
Онемелите длани на древните жрици
изнемогват в безсилни клинания.
Озверели от крясъци, сивите птици
преповтарят зловещи предания...
Ден
и
Нощ.
Подредени безумия. Низ от вопли
на плитко погребани.
Капка кръв
срещу
Грош.
И душа
срещу кокал.
Дъх любов срещу блясък на сребърник.
.................................
Тук съм. И ужасната болка ме пари.
Не сърце.
А остатък от клада.
Колко века до теб, свобода, ще догарям?
Докога ще възкръсвам
от АДА?!!!!!!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...