Hekredel (Христо Славов)
1524 419
18 февр. 2012 г., 12:47

От август тридесет и четвърта до наши дни (послепис) 

  Поэзия » Оды и поэмы
682 0 7

От август тридесет и четвърта - до наши дни

                   (послепис)

 

След всичко казано до тука,

пред вас се чувствам съвсем гол!

Аз "през просото сгазих лука"

и гафовете бяха бол!

Описах стриктно всяка фаза

и всички слабости показах...

Какъв човек до днес съм бил

и за какво съм се хабил...

Прегледах съвестно архива

и всичко казах във прав текст.

Не лъгах никого до днес.

О, мен в лъжата не ме бива...

След думи, казани със чест,

не гоня никому гарез!

 

И след написаните думи

животът ми  напред върви.

Посрещам ласки и куршуми!..

Не мислиш, че съм спрял, нали?

И днеска истински живея...

Не се оплаквам и не смея...

Тръбя, че всеки божи ден

е малък празник и за мен.

Но искам тук да подчертая,

че като всички във света,

аз трябва да се отчета...

Това го казвам най-накрая!

Яви ми се един проблем,

на който искам да се спрем...

 

През две и осма, във "Токуда",

Драганов тракта ми скъси...

Но виждам днеска със учуда -

от злата болест  ме спаси!

И аз, със милостта на Бога,

се боря с  нея, както мога,

нагъвам "живата вода"

и гордо ходя  по света!..

Аз правя четири години

на двадесет и първи май.

През лятото съм в моя край,

живея в райските градини.

Наказан с "доброволен " труд,

аз пиша просто, като луд...

 

На залез  Слънцето отива.

Рубините му виждам аз.

И виждам колко е красиво

във този съдбоносен  час!

От Залеза не се страхувам...

И Гостенката си не псувам...

Аз на Вселената отдавам чест.

Не се сбогувам още днес!

Но на света  аз завещавам

най-хубавите си мечти,

Луната, Едрите звезди.

И мойто творчество оставям!...

О, казвам Ви за този свят -

обичам го, от много млад!

 

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И какво, тук се спори за нещо съвсем незначително. Аз дори ни бих и обърнал внимание. Къде е отношението, по същество, за това какво и как е казано.Има ли нищо,което заслужава да се покаже или скрие...Защо винаги се движим по повърхността на нещата и се хабим за нищо!Изглежда това е общ недостатък на нас българите. Дано го изживием...
  • Явно, липсват коментари, но не е важно! В нашия край, казваме: "гоня / не гоня гарез!"
    Хареса ми!
  • Прекрасно!
  • Аз не оценявам като предните прочели,за това че не сьм на нивото им.Аз само подкрепям, затова ,че сьм го прочела и ми е харесало!
  • Тази форма съществува в езика на моя край и аз съм го употребил по този начин, така както съм го запомнил от детските си дни.Не ме интересува, кой как го тълкува, аз си го харесвам така, както съм го запомнил и както го употребява народа във моя край! Аз теоретически не съм склонен да се обвързвам с никого!
  • най често срещания израз е "имам му гарез",т.е на този човек. А "никому" се явява остатък от дателен падеж, такива стари падежни форми има доста в народните песни и народното творчество въобще. Фолклора е запазил тази изчезнала вече в литературния език форма на синтактична връзка. Не съм голям специалист в тази област, но проф. Дуриданов ми писа двойка навремето по езикознание точно на този въпрос и съм го запомнил, беше през лятото на 1960 година.
  • "не гоня никому гарез!" >>> "не гоня никоГО С гарез!" е по-добре (и правилно от езикова гледна точка), мисля.
Предложения
: ??:??