От август тридесет и четвърта до наши дни (послепис)
От август тридесет и четвърта - до наши дни
(послепис)
След всичко казано до тука,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Аз "през просото сгазих лука"
и гафовете бяха бол!
Описах стриктно всяка фаза
и всички слабости показах...
Какъв човек до днес съм бил
и за какво съм се хабил...
Прегледах съвестно архива
и всичко казах във прав текст.
Не лъгах никого до днес.
О, мен в лъжата не ме бива...
След думи, казани със чест,
не гоня никому гарез!
И след написаните думи
животът ми напред върви.
Посрещам ласки и куршуми!..
Не мислиш, че съм спрял, нали?
И днеска истински живея...
Не се оплаквам и не смея...
Тръбя, че всеки божи ден
е малък празник и за мен.
Но искам тук да подчертая,
че като всички във света,
аз трябва да се отчета...
Това го казвам най-накрая!
Яви ми се един проблем,
на който искам да се спрем...
През две и осма, във "Токуда",
Драганов тракта ми скъси...
Но виждам днеска със учуда -
от злата болест ме спаси!
И аз, със милостта на Бога,
се боря с нея, както мога,
нагъвам "живата вода"
и гордо ходя по света!..
Аз правя четири години
на двадесет и първи май.
През лятото съм в моя край,
живея в райските градини.
Наказан с "доброволен " труд,
аз пиша просто, като луд...
На залез Слънцето отива.
Рубините му виждам аз.
И виждам колко е красиво
във този съдбоносен час!
От Залеза не се страхувам...
И Гостенката си не псувам...
Аз на Вселената отдавам чест.
Не се сбогувам още днес!
Но на света аз завещавам
най-хубавите си мечти,
Луната, Едрите звезди.
И мойто творчество оставям!...
О, казвам Ви за този свят -
обичам го, от много млад!
© Христо Славов All rights reserved.
