Не ядосвай се ти на тях, които не ценят,
безценното, което сам си им дарил
и ровят ти със пръчка във сърцето
да не пипнат чистотата, що си съхранил.
Не смей да страдаш, щом не виждат
как света обръщаш до безкрая,
и погледа извръщат да не срещнат
очите вперени, които в страст изгарят.
И плюй на тез, които все те мамят
със поглед мил и със усмивки
и тръгват си, врата отворена оставят,
за да ти носят още болка и въздишки.
Тръгни напред и просто остави ги!
Да тънат в блатото, в което се намират,
да се валят в лепкавата гнусна тиня…
От бисери свинете не разбират!
© Горо Горов Все права защищены
Макар да си определил произведението си, като любовно, то е философско и не заслужава тези ниски оценки.