22 нояб. 2009 г., 23:27

От блясък заслепен 

  Поэзия » Философская
587 0 0
Сърцето ми за обич не тъжи,
но този свят за мъката е тесен!
Обичаш ме Ти, Господи, нали,
щом блика в мен желание за песен!
Врата към Тебе търся всеки ден,
а сещам, Боже, колко си самотен,
и виждам как, от блясък заслепен,
светът върви към своята Голгота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??