22 нояб. 2009 г., 23:27

От блясък заслепен 

  Поэзия » Философская
538 0 0

Сърцето ми за обич не тъжи,

но този свят за мъката е тесен!

 

Обичаш ме Ти, Господи, нали,

щом блика в мен желание за песен!

 

Врата към Тебе търся всеки ден,

а сещам, Боже, колко си самотен,

 

и виждам как, от блясък заслепен,

светът върви към своята Голгота...

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??