Nov 22, 2009, 11:27 PM

От блясък заслепен 

  Poetry » Phylosophy
536 0 0

Сърцето ми за обич не тъжи,

но този свят за мъката е тесен!

 

Обичаш ме Ти, Господи, нали,

щом блика в мен желание за песен!

 

Врата към Тебе търся всеки ден,

а сещам, Боже, колко си самотен,

 

и виждам как, от блясък заслепен,

светът върви към своята Голгота...

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??