Nov 22, 2009, 11:27 PM

От блясък заслепен 

  Poetry » Phylosophy
589 0 0
Сърцето ми за обич не тъжи,
но този свят за мъката е тесен!
Обичаш ме Ти, Господи, нали,
щом блика в мен желание за песен!
Врата към Тебе търся всеки ден,
а сещам, Боже, колко си самотен,
и виждам как, от блясък заслепен,
светът върви към своята Голгота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??