22 nov 2009, 23:27

От блясък заслепен 

  Poesía » Filosófica
539 0 0

Сърцето ми за обич не тъжи,

но този свят за мъката е тесен!

 

Обичаш ме Ти, Господи, нали,

щом блика в мен желание за песен!

 

Врата към Тебе търся всеки ден,

а сещам, Боже, колко си самотен,

 

и виждам как, от блясък заслепен,

светът върви към своята Голгота...

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??