Oт бяла сова несънуван сън
Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада,
ухае – нежен люляк нацъфтял,
като звезда в зениците ми пада,
от славееви трели тиха жал.
Несбъднато желание, което,
сънят на сова сбъдне току-виж,
додето ти улисана в небето,
отплуващите облаци броиш.
Не се усмихвай тайничко лукава,
аз вярвам в закъснялата любов.
Спи совата, а утро засиява...
Не я будѝ! Сънят е благослов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
