Стилът на стихотворението
             е заемка от "На прощаване"
             на ХР. Ботев.

Радвай се майко и не тъжи,

че станах аз гурбетчия -

гурбетчия, майко, пройдоха...

Недей ме проклина, че пия!

Недей да ма жалиш,

майчо льо,

че млади години пилея,

по пътища и по хатища,

и че за дом не милея!

Че карти научих да хвърлям

и люти цигари пропуших,

че свойта родина отхвърлям

и че в живота не случих...

Не случих да стана, да бъда...

И вече, дори не мечтая -

така се обърка съдбата,

че му не виждам "колая".

Но ти се радвай, майчо льо,

че тръгнах по тежка чужбина,

пари да изкарам, зелени,

и да си вея "комина",

красавици руси да гоня,

и нощите в дни да превръщам -

когато гуляя на воля,

душата си с песен разгръщам,

по разни бордеи порутени,

по улици, кални кабаци,

където казачки нацупени,

нахокват пияни казаци,

където живота не спира

и няма значение времето,

удавено с водка и с бира,

покорно обяздено

в "стремето".