От чужбина
Стилът на стихотворението
е заемка от "На прощаване"
на ХР. Ботев.
Радвай се майко и не тъжи,
че станах аз гурбетчия -
гурбетчия, майко, пройдоха...
Недей ме проклина, че пия!
Недей да ма жалиш,
майчо льо,
че млади години пилея,
по пътища и по хатища,
и че за дом не милея!
Че карти научих да хвърлям
и люти цигари пропуших,
че свойта родина отхвърлям
и че в живота не случих...
Не случих да стана, да бъда...
И вече, дори не мечтая -
така се обърка съдбата,
че му не виждам "колая".
Но ти се радвай, майчо льо,
че тръгнах по тежка чужбина,
пари да изкарам, зелени,
и да си вея "комина",
красавици руси да гоня,
и нощите в дни да превръщам -
когато гуляя на воля,
душата си с песен разгръщам,
по разни бордеи порутени,
по улици, кални кабаци,
където казачки нацупени,
нахокват пияни казаци,
където живота не спира
и няма значение времето,
удавено с водка и с бира,
покорно обяздено
в "стремето".
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
