29 апр. 2012 г., 16:01

От днес нататък

932 0 1


Раздавах се на много преди тебе,
а на теб аз всичко трябваше да дам...
Много преди теб разбиваха сърцето в мене,
а ти все чакаше ме, все ти беше сам...
Един ден взех, че се събудих,

видях живота си мизерен отстрани,
и дълго и злощастно си се чудих

как бях понесла толкоз низост и вреди.
А като слънчев лъч ти беше там -
надежда моя, радост моя, ангел мой.
Прегърна ме и нямам веч неволя...
От днес нататък всичко ще ти дам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова млада, а стихът ти е изпълнен с горчиви размисли, с белезите на едно болезнено узряване! Поздрав от мен за хубавия стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....