От днес нататък

Poetry » Love

925 0 1

Раздавах се на много преди тебе,
а на теб аз всичко трябваше да дам...
Много преди теб разбиваха сърцето в мене,
а ти все чакаше ме, все ти беше сам...
Един ден взех, че се събудих,

видях живота си мизерен отстрани,
и дълго и злощастно си се чудих

как бях понесла толкоз низост и вреди.
А като слънчев лъч ти беше там -
надежда моя, радост моя, ангел мой.
Прегърна ме и нямам веч неволя...
От днес нататък всичко ще ти дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Толкова млада, а стихът ти е изпълнен с горчиви размисли, с белезите на едно болезнено узряване! Поздрав от мен за хубавия стих!

2012-04-29T18:38:24+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0