Роби (Роберт)
157 511

14 окт. 2019 г., 14:12 2019-10-14T20:08:10+03:00

От драмите на други ме боли

Поэзия

1.4K 11 21

Да, плакал съм!... И днес на филми плача.

За срам не смятам мъжките сълзи!...

Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -

докосват те човешките съдби!...

Детенце бях и срещнах скръб огромна,

за първи път изпитах болка от тъга!...

Една народна песен... Като днес я помня -

"Заблеяло ми агънце" се казва тя!...

Да, свикнах оттогаз да състрадавам...

От драмите на други ме боли!...

И постепенно взех да осъзнавам -

човек ли си - до края остани!...

Не се срамувай, че сълзи ще рониш

над чужда драма, над нелепа смърт!...

Съчувствието ти недей да гониш

от себе си, за да изглеждаш твърд!...

- - -

youtube.com/watch?v=8g4D6rL0Q5M

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря, Веси!...

2019-11-05T11:52:11+02:00
Веси_Еси (Еси)

Трогва стихът ти, Роби! Поздравления!

2019-10-29T10:58:53+02:00
Роби (Роберт)

Благодаря!...

2019-10-26T14:23:14+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Признавам си, че и аз плача на тази песен! Значи има и такива мъже! Прекрасен стих! Поздравления!

2019-10-24T20:51:57+03:00
Роби (Роберт)

Ирина, Цвети, Албена, Валя, разбира се, че всички сме устроени различно, но някак не мога да приема все още и не знам дали изобщо някога ще го приема, загрубяването на душите, отсъствието на онова чувство на съпричастие, което доскоро ни сближаваше със страдащия и извикваше в душите ни желание да помогнем, с каквото можем...Мостовете към душите ни сякаш завинаги са прекъснати!...Дано не съм прав!...

2019-10-17T13:55:16+03:00

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...