Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...
Детенце бях и срещнах скръб огромна,
за първи път изпитах болка от тъга!...
Една народна песен... Като днес я помня -
"Заблеяло ми агънце" се казва тя!...
Да, свикнах оттогаз да състрадавам...
От драмите на други ме боли!...
И постепенно взех да осъзнавам -
човек ли си - до края остани!...
Не се срамувай, че сълзи ще рониш
над чужда драма, над нелепа смърт!...
Съчувствието ти недей да гониш
от себе си, за да изглеждаш твърд!...
- - -
youtube.com/watch?v=8g4D6rL0Q5M
© Роберт Всички права запазени