От другата страна на огледалото
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето.
Зад огледалното сребро, зад амалгамата
то търси сред живените години
неслучилото се – това, голямото,
с което някога съм се разминал.
Като Алиса възрастна, сред здрача
застава свито, трепетно, тревожно
пред гладкото стъкло, за да прекрачи
поне веднъж в Страната на възможното.
Но старо и износено, сърцето ми
не търси свят на чудеса незнайни,
не търси мъдрост, истини, съвети,
не иска да открива скрити тайни.
Веднъж поне то иска да усети
не някакви пространства баладични;
тревожи Неживяното сърцето ми –
как би било, ако бе по-различно?
Какво би станало, ако... например?
Какъв би бил денят ми, ако вместо...?
Но Неизпитаното няма име,
не иска Времето да се отмести,
не се пресичат пътищата стари,
в които с Другото съм се разминал,
и нищо в тоя свят не се повтаря
по-инак в изживените години...
И плоското стъкло е все тъй хладно,
заключен е светът зад амалгамата.
О, аз съм сит – душата ми е гладна,
но “втори път” в живота просто няма.
© Валентин Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...втори път...в другия живот...беше удоволствие
-
Истинско удоволствие да прочета!Поздравления ,Валентин!
-
Това което чета тук е елексир за душата!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Какво би станало, ако... например?
Какъв би бил денят ми, ако вместо...?
Но Неизпитаното няма име,
не иска Времето да се отмести,
не се пресичат пътищата стари,
в които с Другото съм се разминал,
и нищо в тоя свят не се повтаря
по-инак в изживените години..."