ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
23 мар. 2012 г., 19:10

От дяволът, с любов... 

  Поэзия » Философская
1738 0 23

Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...

Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!

Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...

Кой знае... може би ангелите...

:)

 

 

 

 

 

По коловози-те се стичат
безбройни капчици с тъга,
а Господарят неприлично,
забърсал устните-с ръкав,

отпива бавно. Глътка само
и щом в най-северния град,
усети, че го няма слънцето,
им праща нова доза. Страх,

превзема, мигар и скалите,
а как с най-крехките листа,
заслон да сториш за душите,
щом гост е нощния му хлад!

Усмихва се.... Сега навярно,
дори за кратко, но ще спре,
да ги оплита с виртуалното,
но толкоз мамещо...Копнеж

блести отново във очите им,
предвестник тих, на Любовта
и като на Роден, Мислителя,
той казва си:Дали пък с грях,

докрая ще се вплитат с дните
и що ли няма прошка за това,
че даже насред моята обител,
сред кладата си сториха игра?

Потегля влакът-към звездите!
И сякаш във вагонът-ресторант,
единствено се вижда посетител,
май, Адът е останал без вратар...

© Ангел Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??